Благотворителност

давахме им твърде много
от себе си
за да им е удобно
за да са в настроение
за да ни обичат
междувременно вече
не ни беше удобно
не бяхме в настроение
спряхме да ги обичаме

и загубихме нас –
дарения в опаковка
на едни ненуждаещи се

Бри Анна

Не още

почти е зима, но не още
почти те забравям, но не още
мога и без тебе да се събуждам
и тихо без теб да умирам
като листата на някой октомври
и си казвам, че не мога наистина
не мога е всъщност не искам
а толкова искам, но не още
още малко – когато е зима

Бри Анна

Дъхът ти

издиша и последното
останало от мен
във белите ти дробове
в кръвта ти и в душата
или трябваше в ума ти
нали не вярваше във нищо
по-дълбоко от повърхността
и дъхът ти стана въздух
така по-лесно се умира
като вече не обичаш
както плавно ме уби
попиваше от моите тъги
а после цялата любов
я взе и вдишах те
загинах с теб
превърна се във въздух
но отровен

Бри Анна

White flag

като излезеш от банята
извикаш ме по име
и не отговарям
никъде ме няма
и търсиш ме на прага
Не.
погледни първо през прозореца

Бри Анна

Без нас

и без теб
и без мен
реки ще продължават да текат
листа сами да падат
градове да се строят
хората да страдат
книги ще се пишат
времето ще е напред
двамата ще се обичат
следобедите ще са тихи
всичко някога ще бъде прах
и без теб
и без мен
ще съществуваме във тях

Бри Анна

Няколко думи за „Десет женски изневери”

Истината е, че очаквах нещо доста чиклитесто предвид темата, на която е посветен сборникът с разкази „Десет женски изневери” на Катя Антонова. В действителност обаче прочетох няколко откровено докосващи истории на един дъх. Запознах се с десет наистина различни жени, обединени от изневярата и причините ѝ като самота, неудовлетвореност, разочарование, болка, отмъщение и дори скука. Имаше тъга, имаше и поука. На много места си казвах, че аз не бих постъпила така, макар че много добре разбирах тези жени и в края на всеки разказ вече чувствах някои от тях близки. 

Ако някой ме попита на кого бих препоръчала книгата, без съмнение би било както на жените, за да се погледнат отстрани и може би да си обяснят защо, така и на мъжете, за да хвърлят (макар и бегъл) поглед зад кулисите на една малка част от бушуващото в нас. Макар и да знаем, че „на всеки три секунди в женското сърце се случва нещо, което никой не може да разбере.“ 

Историите, както и думите на авторката по време на представянето на книгата ме подсетиха и за това, че ако изневярата вече се смята за нещо нормално до известна степен, тя всъщност винаги е сигнал за някакъв проблем – не само междуличностен, но и някъде дълбоко отвътре. Можем да си спестим много страдания, ако слушаме повече онова, което ни се прошепва оттам. А не онова, което удобството и обществото ни крещи отвън.

П.С. Илюстрациите – дело на Йорданка Мишева – са страшно красиви и нежни и допълват цялостния образ на всяка героиня.

21 грама

колко е тихо навън
а отвътре вали
20 грама е дъжд
и малко остава
тежи като тон
единият грам
последен от мен
изваляваш

Бри Анна

Каръци

кое тежи повече в сърцето на късмета:

ти все си губиш парите
ключовете за офиса
или вкъщи
документите на колата
личната карта

аз все губя само едно
хората

Бри Анна

The world is mine*

– светът е мой
– не, не е
ти си негов
но ако поискаш
слез

*в онази песен

Бри Анна

http://newasocialpoetry.com/2018/11/03/boryana-bogdanova-svetat-e-moy/

Петънце

каза ми
у нас 
е пълен хаос
прави се 
че не виждаш
отвърнах ти
в душата ми 
е пълен
безпорядък
не ми пречи
петънце от твоя 
външен хаос

Бри Анна

Примигване

очите са прозорец
към душата
пусни щорите

Бри Анна

Не помним

когато не помня дали

зелени или сини

бяха очите ти

не помниш и ти

как се губеше в

цветните ухания

на косите ми

забравили колко

дълбоко се вдишвахме

и на пресекулки как

се издишвахме

тогава завинаги вече

един от друг

сме си отишли

Бри Анна

Под хоризонта

една година отсега
теб няма да те има
лодките и на повърхността
ще бъдат същите
ще ги гледам от брега
и отдолу ще съм друга


Бри Анна