Разплитане

Един ден баба ми каза, че трябва да се научим да пускаме ръката на онези, които вече нямат работа в живота ни. Каза ми, че идва време, когато пътищата ни започват да се разплитат. Дотогава не си представях нещата така – да сме увити един около друг като клони на дърво.

Не знам дали успях да последвам съвета ѝ, но по пътя нататък разбрах, че някои хора наистина са свършили всичко, което е трябвало в живота ни. А други са свършили всичко, което е било нужно и в своя собствен. Затова и пуснах нейната ръка точно навреме. Пътищата ни се разделиха с докосване – върховете на пръстите ни се срещнаха за последно, както правехме, когато бях малка: „Дай ми боц.“ Разплетоха се два дебели клона и паднаха няколко листа. 

И после беше тихо. Появиха други ръце и други пътища, но не бяха като нея. Тя миришеше на липа – като деня, в който си отиде.

Бри Анна