Не е било

годините в които
без да моля
ме обичаше
не можеш просто
ей така да ги изплюеш
на прозореца
да ги размажеш
с потни длани
по задното стъкло
и после машинално
да избършеш
ръцете си във
панталоните
сякаш “ние”
не е имало
сякаш “нас”
не е било

Бри Анна

Откакто

една година откакто стана месец, 
а аз ти пишех добро утро, без да го изпратя
една година откакто станаха два,
а аз изтрих номер ти, без да го запомня
една година откакто мина време,
а аз не честитих рождения ти ден, както и ти моя
една година откакто мина половин година,
а аз те замествах със други различности
една година откакто станаха десет месеца,
а аз си мислех дали не сбърках и какво би било
една година откакто мина година,
а аз срещнах отново някой друг
една година откакто мина още време,
а аз знаех, че не е за мен и не ни се получи
една година откакто не знам колко станаха,
а аз исках просто да бъда сама
една година откакто почти минаха две,
а аз не забравих, по-силна не съм и била

Бри Анна

Тухла

тухла по тухла
вграждам теб
в представата ми
за любов
а със всеки удар
(по сърцето)
ти ме разрушаваш

Бри Анна

Снимам те с очи

снимам те с очи
разширяват се зениците
когато те погледна
отражение ли мое беше ти
или частта от теб
която ме обичаше
последна?

Бри Анна

Снежинка

мисълта за мен

е първата снежинка

разтапяща се

през ноември

между устните ти

за секунди след като

вече си решил

че твоя съм

че най-накрая

си ме уловил

Бри Анна

Наполовина

наполовина по залез

наполовина бях аз

наполовина и ти

беше с мен

колко жалко

цели бяхме

заедно

толкова малко

един с друг

а много

сами

Бри Анна

Хронология

измислям те
написвам те
желая те
живея те
изстрадам те
изтривам те
забравям те

Бри Анна

Кибрит

отвън мълчеше

отвътре гореше

със запалена клечка

кибрит и спомени

за ледените ти

ръце вкопчени във

нейното сърце

тя стигна ръба

на земята и скочи

отново във тях

 

Бри Анна

 

http://newasocialpoetry.trubadurs.com/2017/11/09/boryana-bogdanova-prez-noemvri/ 

Като нея

едно листо
съблича от себе си
цветове и плаче
със златни сълзи
в ръцете ти става
на прах и бавно
по теб се топи

Бри Анна

Листа

разлистваш я
тя е книга
нова и неотваряна
с полъх на порочна
невинност
не я и прочиташ
откъсваш листата ѝ
те падат в краката ти
и едно по едно
я събличаш

Бри Анна

През октомври си личи

няма ли ме
толкова личи
по олющените стари къщи
в крайните квартали
на несъществуващите градове
във твоето съзнание
по дъжда и калните
локви във парка
в центъра на забравени
моменти през октомври
по студа на дъха ти
когато липсват
две топли ръце
едва докосващи те
и гледаш как капките
превърнати в сълзи
стичат се по запотения
прозорец на спалнята
а отново там нали
остана само ти

Бри Анна 

http://newasocialpoetry.trubadurs.com/2017/10/09/boryana-bogdanova-oktomvri/ 

Желая

времето е толкова малко
а ти си толкова много
и няма начин
да ми стигнат
прашинки пясък
от часовник
за да желая теб
отвън, отвътре
и отвъд

Бри Анна

Белези

а думите
(трябва
да си поговорим)
са счупени чаши
с чиито парчета
правим белези
по себе си
от тишина 

Бри Анна
 

В косите ѝ

невинаги е нужно
нещо да ти казва
една усмивка и
разбираш я с очи
и денят когато
в косите ѝ залязва
най-добре със теб
умее да мълчи

Бри Анна

Пепел

чуй я, тя вика от болка
раздаде колкото можа
по малко на всички ви подари
за нея почти нищо не остана

освен пепелта под пейките, пръсната
от фасове, изгасени припряно
след любови горели напразно
далече от тук, но докато падаха
и след, и преди все още боли

Бри Анна

Изгрев

малко преди седем

по пътеката от светлина

пара се вдига от повърхността

аз отново съм студа на въздуха

ти – топлината на водата

и срещаме се винаги за кратко

но усещам те със часове

помня те за дни

обичам те с години

Бри Анна 

http://newasocialpoetry.trubadurs.com/2017/09/14/boryana-bogdanova-stakleni-topcheta/ 

Година

в понеделник ще се срещнем
във вторник мисля те обичам
във сряда вече ме познаваш
в четвъртък ще те препрочитам
във петък ще съм нетърпима
във събота ще се забравим
в неделя няма да ни има

Бри Анна

Загуба

а светът накрая няма да загуби

от това, че теб те няма

както се забравиха

и лака размазан

по левия ми показалец

и бронята надрана

при целувката със BMW

и чашите червено вино

просмукани в килима

и момчетата мислещи се

за последните мъже

Бри Анна