От шестия етаж

на пейката пред блока
често се разхождаха трохи
листа и семки от преди година
изсъхнали изплюха ги от скука
потънали във важни разговори
днес а после вече бяха други
изпушиха кутии изстрадали
поне до седмица са минали
и нови седнали играят табла
и мирише на ракия за живота пият
докато не ги повика тя смъртта
или по-страшно - старата с тигана
и идват млади влюбени по двама
става тъмно тръгват си по трима
и няма никой утре рано на студа
изгубила е само себе си една жена
а мъж след нея вестника изяжда
осми А за осми път избягали от час

а тя винаги ги гледа от високо
всеки ден от седем сутринта
дали наистина чуждите животи
по-лесно се преглъщат в самота

Бри Анна

Текстът в Liternet

Преди бурята

ще падне небето
казвам ти ще ни захлупи
като похлупак отгоре
обло ни прегръща
и крайчетата му се свиват постепенно
докато и най-далечната му точка
ни притисне
по към себе си
и ни подхлъзне
по един към друг

най-после
ще се слее
доброволно
със земята

скочи в нас
отвъд себе си
и от радост
се разплака

Бри Анна 

Навици

не пуша по принцип
и мразя цигарите
но ти си най-долу
накрая в кутията
и гледаш как
една след друга запалвам
още малко
по-бързо да стигна до теб
и се задъхвам, любов
пуша без принципи
никотин и катрани
любов и доверие
не ги пише вече
а са вредни за здравето
и ги вдишвам за теб
издишани вярвания
посягам – последна е
и всичко е дим
откажи се – ми каза
от ужасните навици
скърши и нея
и ме прекърши на две
не ти мигна окото
ти нямаш очи
нали си празен отвътре
само дъно в кутия

Бри Анна

Жертва

сенките ни се докосваха
преплитаха една във друга себе си
и сливаха безплътно рамене
пръстите им бяха впити
и безшумни
а на светилната
ние – не
протягаше ръката си към моята
отдръпнах я
не те обичах
вече не
тръгна си
и сянката ти
моята си взе

Бри Анна