Без нас

и без теб
и без мен
реки ще продължават да текат
листа сами да падат
градове да се строят
хората да страдат
книги ще се пишат
времето ще е напред
двамата ще се обичат
следобедите ще са тихи
всичко някога ще бъде прах
и без теб
и без мен
ще съществуваме във тях

Бри Анна

Няколко думи за „Десет женски изневери”

Истината е, че очаквах нещо доста чиклитесто предвид темата, на която е посветен сборникът с разкази „Десет женски изневери” на Катя Антонова. В действителност обаче прочетох няколко откровено докосващи истории на един дъх. Запознах се с десет наистина различни жени, обединени от изневярата и причините ѝ като самота, неудовлетвореност, разочарование, болка, отмъщение и дори скука. Имаше тъга, имаше и поука. На много места си казвах, че аз не бих постъпила така, макар че много добре разбирах тези жени и в края на всеки разказ вече чувствах някои от тях близки. 

Ако някой ме попита на кого бих препоръчала книгата, без съмнение би било както на жените, за да се погледнат отстрани и може би да си обяснят защо, така и на мъжете, за да хвърлят (макар и бегъл) поглед зад кулисите на една малка част от бушуващото в нас. Макар и да знаем, че „на всеки три секунди в женското сърце се случва нещо, което никой не може да разбере.“ 

Историите, както и думите на авторката по време на представянето на книгата ме подсетиха и за това, че ако изневярата вече се смята за нещо нормално до известна степен, тя всъщност винаги е сигнал за някакъв проблем – не само междуличностен, но и някъде дълбоко отвътре. Можем да си спестим много страдания, ако слушаме повече онова, което ни се прошепва оттам. А не онова, което удобството и обществото ни крещи отвън.

П.С. Илюстрациите – дело на Йорданка Мишева – са страшно красиви и нежни и допълват цялостния образ на всяка героиня.

21 грама

колко е тихо навън
а отвътре вали
20 грама е дъжд
и малко остава
тежи като тон
единият грам
последен от мен
изваляваш

Бри Анна

Каръци

кое тежи повече в сърцето на късмета:

ти все си губиш парите
ключовете за офиса
или вкъщи
документите на колата
личната карта

аз все губя само едно
хората

Бри Анна

The world is mine*

– светът е мой
– не, не е
ти си негов
но ако поискаш
слез

*в онази песен

Бри Анна

http://newasocialpoetry.com/2018/11/03/boryana-bogdanova-svetat-e-moy/