Или

ще дойде денят
в който трябва да попитам
езикът ми ще се завърже
сърцето ще препуска към петите
краката няма как да издържат
и почти ще поддадат
на цялата тежест на въпроса ми
към теб

ОБИЧАШ ЛИ МЕ

с коя буква да започне отговорът
и коя да е накрая
животът ще зависи от това

ДА
ли ще е или
АД


Бри Анна

У мен е

погледът ти е у мен
аз го притежавам
мога да направя с него всичко
да му устоя и да го задържа
да го замъглявам
да го сложа в джоба си и да потегля
виж, мога да те оставя без очи
и да съм последното, което си видял
а ти без поглед чий си

Бри Анна

Fall in love

сърцето не е право
съвсем леко е кривнало наляво
отклонило се е от беззавойния път
на щастливите ти органи 
сърцето си тактуваше
понякога излизаше от ритъм
и тогава разбираше
че си влюбен
така го обича
докато падаше

Бри Анна

Граматика

друг може да се степенува
не е грешно
ето
ти беше друг
ставаше все по-друг
и се превърнахме в най-други
един за друг

Бри Анна

She will be loved

тя ще бъде обичана
тя ще бъде обичана

си повтаряше тя
и си сипа последната глътка
в единствената останала
здрава чаша във шкафа

покапа се леко 
едва доловимо
по ръба на всяко 
притихнало съжаление

"дали аз ще бъда обичана?"

Бри Анна

от любовта в минало време

новата Ви фактура от преди заедно до след него
е на стойност повече от всички тишини
които сте об(л)ичали

благодарим Ви, ако вече сте п(л)атили


Бри Анна

Мерни единици

ако тъгата може да убива
дали щеше да си още жив
и колко

Бри Анна

Река

плачи
така ще те обичам
носът ти звучно ще тече
ръцете нервно ще треперят
очите ти ще са червени
в капилярите им
тъгата ти ще плува уморено
плачи
ще се тресеш
ще викаш от безсилие
ще те боли глава
ще те боли душата повече
плачи
сърцето ще препуска
в бързината ще пропуска удари
устата ти ще се криви
и ще улавя всяка бягаща сълза
по пътя към забравяне

а аз тека
аз съм река
изтичам плавно от теб
лицето ти ще бъде мокро
докато най-накрая ме изплачеш

Бри Анна

Глухарче

иска ми се да бъда глухарче
с нежни уязвими власинки
прецъфтяла на топло в ръцете ти
да не помня откъде съм дошла
да видя как устните ти оформят издишване
да ме духнеш и да ме пожелаеш
да се понеса и разтворя във въздуха
да изчезна от чуждите погледи
и да се сбъдна
да ти се сбъдна

Бри Анна

На нея

той няма да се върне
казваха ти свиквай
аз ти казвам изплачи го
всеки ден по малко в тебе го убивай
и ще се удави в цялата тъга
а когато тя пресъхне вече
ще събереш ония краища
на които се разпадна

Бри Анна

От шестия етаж

на пейката пред блока
често се разхождаха трохи
листа и семки от преди година
изсъхнали изплюха ги от скука
потънали във важни разговори
днес а после вече бяха други
изпушиха кутии изстрадали
поне до седмица са минали
и нови седнали играят табла
и мирише на ракия за живота пият
докато не ги повика тя смъртта
или по-страшно - старата с тигана
и идват млади влюбени по двама
става тъмно тръгват си по трима
и няма никой утре рано на студа
изгубила е само себе си една жена
а мъж след нея вестника изяжда
осми А за осми път избягали от час

а тя винаги ги гледа от високо
всеки ден от седем сутринта
дали наистина чуждите животи
по-лесно се преглъщат в самота

Бри Анна

Текстът в Liternet

Преди бурята

ще падне небето
казвам ти ще ни захлупи
като похлупак отгоре
обло ни прегръща
и крайчетата му се свиват постепенно
докато и най-далечната му точка
ни притисне
по към себе си
и ни подхлъзне
по един към друг

най-после
ще се слее
доброволно
със земята

скочи в нас
отвъд себе си
и от радост
се разплака

Бри Анна 

Навици

не пуша по принцип
и мразя цигарите
но ти си най-долу
накрая в кутията
и гледаш как
една след друга запалвам
още малко
по-бързо да стигна до теб
и се задъхвам, любов
пуша без принципи
никотин и катрани
любов и доверие
не ги пише вече
а са вредни за здравето
и ги вдишвам за теб
издишани вярвания
посягам – последна е
и всичко е дим
откажи се – ми каза
от ужасните навици
скърши и нея
и ме прекърши на две
не ти мигна окото
ти нямаш очи
нали си празен отвътре
само дъно в кутия

Бри Анна

Жертва

сенките ни се докосваха
преплитаха една във друга себе си
и сливаха безплътно рамене
пръстите им бяха впити
и безшумни
а на светилната
ние – не
протягаше ръката си към моята
отдръпнах я
не те обичах
вече не
тръгна си
и сянката ти
моята си взе

Бри Анна

Притежания

искаше да улавяш моментите в мрежа
поне един залез да ми подариш
а аз желаех само множествени
тишини във многоточия
за да е скрита любовта
обгрижена на тъмно
да е само за нашите очи
а залезите и преди си бяха наши
и заедно в изгревите сме сами

Бри Анна

Смяна на поста

поне едно е сигурно
поне ноември няма да ни предаде
и ще оправдае скромните очаквания
че листата в крайна сметка ще се уморят
след угасналата революция за отлитане на юг
ще капитулират кротко във краката ни

поне това е сигурно
във този нестабилен свят
есента предава се на зимата
поне това ни е опора
засега

Бри Анна

Нощна пеперуда

крилете ти са разтворени
отчаяно прилепнали
към светлината
за да я обгърнат
за да са близо
да са по-малко сами

изгарят в очите ми
увяхваш в ръцете ми
и на сутринта
е вече угаснала

нощта става изгрев
с теб върху крушката
не си сама накрая
още леко пари

Бри Анна

Вкъщи ли си?

поздравих с добър вечер
на влизане
ехото ми отвърна
със същото
внесох няколко крачки
студ отвън

не бях сама
поне не бях сама
в тъмното

Бри Анна

Бримка

дъхът ми
се преплиташе
с дъха ти
а ръцете ни по малко
се разплитаха
след толкова думи
остана само нишка
от една дълга тишина

Бри Анна