Някъде из двора на старата гимназия

са обсъждали идеи,
хора, преживявания.
А аз обърквах се във чувства,
мислех смисли
така неизживуеми
далеч отдавна с вятъра отвяни.
Мои ли бяха – вече чужди
едва дойдох,
а трябва да си тръгвам.
Време взимах – вече свърши
бях тук за малко
в себе си под наем.

Бри Анна

Минали времена

и вдишвам теб
за последно
просмукан във
вените ми
издишваш други
минали времена
а завеси от дим
не усещам във нас
мирише само на
ръждясала самота
гола във сенки нали
теб е обичала
толкова вярна
в началото е била

Бри Анна

В едно

скачала съм отвисоко отново и отново
корени докосвала на храсти и дървета
а пътят ми е бил напред и винаги надолу
прозирала съм гола, вечно търсеща посока 
и вливам се във теб след толкова дълго време
а силите ми са накрая и съм вече уморена
и този път да изтечеш през мене те оставям
забравям себе си и в теб се изпарявам

Бри Анна

Вселена

вселената в очите ти
ще я изплача
със всичките й
аномалии и катаклизми
и солени повторения
по ръба й се търкулват
и тях ще се опитам
ужким да преглътна

Бри Анна

Изстрадани

всички думи
вече са изказани
всички болки
са изстрадани
уморих се да умирам
всеки път на дъното
на чувства така привидно 
във калта забравени

Бри Анна