Дантела

мислите за теб са дантела
празни са и нежно прозират
на дупки изгубени
а възбуждат
спускам се в теб
и по мен се разстилат
разкъсвам ги
голи са
и убиват

Бри Анна

Дъно

и вдигам поглед
цялото небе е неизбежно
под мен водите плачат
до самото дъно безнадеждно
във безкрайност плува
всяка моя нова самота
дали (от теб) ще се спася
ако продължа

Бри Анна

На ръба

по-тихо беше от мига
преди да се родя
а не мога онзи глас
от най-дълбокото да чуя
сякаш съм от векове
във себе си седяла на ръба
а чужди отражения все още
в мен не смея да убия
колко много липсвам
а желая да остана
ето вътре в мен съм
а така опустошаващо
ме няма

Бри Анна

Болеше

Стъкълца убиват ме.
Не смея да ги преживея.
Преглъщам ги за миг.
Виж как удавям се в сълзи.
А сок от грозде са.
Отдавна ферментирал.
Така ранимо обичаше ме ти.
Не съм ядосана.
Парченцата не са от твойто тяло.
Нашата любов прозираше и отпреди.
Гола беше. Скочи. И на прах е вече.
Тя себе си уби. А аз започвам отначало.

Бри Анна