Листа

разлистваш я
тя е книга
нова и неотваряна
с полъх на порочна
невинност
не я и прочиташ
откъсваш листата ѝ
те падат в краката ти
и едно по едно
я събличаш

Бри Анна

През октомври си личи

няма ли ме
толкова личи
по олющените стари къщи
в крайните квартали
на несъществуващите градове
във твоето съзнание
по дъжда и калните
локви във парка
в центъра на забравени
моменти през октомври
по студа на дъха ти
когато липсват
две топли ръце
едва докосващи те
и гледаш как капките
превърнати в сълзи
стичат се по запотения
прозорец на спалнята
а отново там нали
остана само ти

Бри Анна 

http://newasocialpoetry.trubadurs.com/2017/10/09/boryana-bogdanova-oktomvri/ 

Желая

времето е толкова малко
а ти си толкова много
и няма начин
да ми стигнат
прашинки пясък
от часовник
за да желая теб
отвън, отвътре
и отвъд

Бри Анна

Белези

а думите
(трябва
да си поговорим)
са счупени чаши
с чиито парчета
правим белези
по себе си
от тишина 

Бри Анна
 

В косите ѝ

невинаги е нужно
нещо да ти казва
една усмивка и
разбираш я с очи
и денят когато
в косите ѝ залязва
най-добре със теб
умее да мълчи

Бри Анна