няма ли ме
толкова личи
по олющените стари къщи
в крайните квартали
на несъществуващите градове
във твоето съзнание
по дъжда и калните
локви във парка
в центъра на забравени
моменти през октомври
по студа на дъха ти
когато липсват
две топли ръце
едва докосващи те
и гледаш как капките
превърнати в сълзи
стичат се по запотения
прозорец на спалнята
а отново там нали
остана само ти
Бри Анна
http://newasocialpoetry.trubadurs.com/2017/10/09/boryana-bogdanova-oktomvri/
Няма коментари:
Публикуване на коментар