Удавях

помня онези
като небето през юли
като поляните през май
като зрелите есенни лешници
и черни имаше
и жълти
от сивите настръхвах
а пъстрите вълнуваха
възбуждаха
погубваха
и в тях се удавях
в очите ви
във всички ви
във вас

Бри Анна