събуждаш ме във
събота с кафе,
забравил сякаш колко
не обичам.
оставяш ми зюмбюли,
тежки, ароматни,
не помниш ли, че трудно
е от тях да дишам.
поглеждам те, обръснал
си се гладко,
нарочно ли е, знаеш
колко ми е неприятно.
нима облякъл си онази
грозна риза,
която помня друга бивша
щеше да ти взима.
а всъщност зная, това
е, за да ми напомниш,
че вече тръгнал си и
утре няма да те има.
Бри Анна
Няма коментари:
Публикуване на коментар