От шестия етаж

на пейката пред блока
често се разхождаха трохи
листа и семки от преди година
изсъхнали изплюха ги от скука
потънали във важни разговори
днес а после вече бяха други
изпушиха кутии изстрадали
поне до седмица са минали
и нови седнали играят табла
и мирише на ракия за живота пият
докато не ги повика тя смъртта
или по-страшно - старата с тигана
и идват млади влюбени по двама
става тъмно тръгват си по трима
и няма никой утре рано на студа
изгубила е само себе си една жена
а мъж след нея вестника изяжда
осми А за осми път избягали от час

а тя винаги ги гледа от високо
всеки ден от седем сутринта
дали наистина чуждите животи
по-лесно се преглъщат в самота

Бри Анна

Текстът в Liternet