Днес

Днес е 18-ти март. Едно и осем са любимите ти числа – първото и безкрайното. Допълват се и нямат нужда от другите, те са напълно излишни. И ти се чувстваш така от седмица. Или може би повече. Животът е спрял, за да си почине, седнал е на един студен камък и отказва да се изправи. Всяко действие изглежда безполезно, всяка мисъл – ненужна. Много е лесно хората да се почувстват безсмислени. Когато се затвори всичко, което има покрив освен вкъщи, живеенето изчезва. Времето и животът най-накрая успяват да се догонят. Вече имат едно и също тяло. 

Днес е 18-ти март. Избрала си този ден, за да си закачиш мартеницата на плодово дърво. Но не знаеш как да го познаеш – как да се познаеш. Не знаеш и дали изобщо ще излезеш навън днес. Не от страх, а от тишина. Гледаш покривите на къщите отсреща. Слънцето ги облизва от всяка страна, облаците над тях им правят сянка. От време на време прелита някой самолет по дължината на прозореца отвън. Накланяш глава, усеща се отвътре – между мисълта и слепоочията. Продължаваш да живееш днес. Вчера ли е, или вече утре?

Бри Анна