Събуждам се след дълго сънуване как бия всички на Сплендор и това е по-вълнуващо от Будапеща, до която и без това няма как да стигна. Първото, което винаги има значение, е часът, въпреки че не бързам за никъде. Той просто трябва да се знае. Виждам, че е късно и се усмихвам вътре, защото най-после съм успяла да се наспя. Ръцете са по-леки, сърцето е по-тихо, а тревожните мисли още не подскачат по полето на търпението. Мисля си за това кой ден е и осъзнавам, че е неделя – че времето е сменено (напоследък се усеща по-скоро отменено), че един час липсва, че всъщност не съм спала достатъчно. И че въпреки това погледът е в облото на небето, а не в ъгъла на стаята.
А самозаблудата е по-силна от реалността, когато нямаш нужда от истина.
Бри Анна
Няма коментари:
Публикуване на коментар